Шестте пробационни мерки не са измислени само заради сухата правна теория или за да страдат осъдените на пробация. В броя и съдържанието им има определен смисъл.
Пробационните мерки са три вида:
Пробационните мерки са три вида:
- Ограничителни
- Възстановителни
- Корекционни
Ограничителните мерки са "задължителна регистрация по настоящ адрес" и "ограничения в свободното предвижване". Тяхната цел е наистина наказателна. Приемаме, че щом човек е направил грешка и е извършил претъпление, трябва да бъде наказан. Явяването за подпис пред пробационен служител или забраната за напускане на дома или да посещаване на някои места за много хора са сериозни ограничения. Да си представим човек, който иска да кара ски в Австрия за една седмица, или иска да посети съпругата си в Шефилд, която не е виждал от миналото лято, но е на пробация за една година и трябва да се подписва три пъти седмично.
Възстановителните мерки (или още ресторативни) са "поправителен труд" и "безвъзмезден труд в полза на обществото." Тяхната цел е да компенсира вредата, която човек е направил на обществото. Престъпилият закона е нарушил социалното статукво и равновесието в общността. Наред с понасянето на тегобата на рестрикцията, той трябва да възстанови това нарушено равновесие. Това според законодателя става чрез удръжки от заплатата му или общественополезен труд. Осъдени на пробация например участват в поддържането на детски градини, където поставят огради, боядисват, монтират мебели и т.н.
Корекционните мерки отиват отвъд смисъла на прякото наказание или на възмездието. Мерките "срещи с пробационен служител" и "включване в курсове за професионална квалификация/програми за обществено въздействие" нямат за цел нито да наказват нарушителя, нито да компенсират обществото. Можем да кажем, че това е есенцията на експертната работа в една пробационна служба. Пробационните служители разговарят с осъдените за проблемите им, за желанията им, за хубавите и лошите неща, които им се случват. Фокусът на корекционната работа е върху ползата и интереса на клиента - това е идеята не да се наказва, а да се подкрепя. Смисълът от корекционните мерки е да се помогне на клиента да осмисля по-разбираемо живота си, да се справя по-добре с проблемите си, да преодолее слабите си места, да увеличи силните си страни и в крайна сметка - на изхода на пробацията да е по-успешен, отколкото е бил на входа.
Ето такъв е смисълът от шестте пробационните мерки.
Възстановителните мерки (или още ресторативни) са "поправителен труд" и "безвъзмезден труд в полза на обществото." Тяхната цел е да компенсира вредата, която човек е направил на обществото. Престъпилият закона е нарушил социалното статукво и равновесието в общността. Наред с понасянето на тегобата на рестрикцията, той трябва да възстанови това нарушено равновесие. Това според законодателя става чрез удръжки от заплатата му или общественополезен труд. Осъдени на пробация например участват в поддържането на детски градини, където поставят огради, боядисват, монтират мебели и т.н.
Корекционните мерки отиват отвъд смисъла на прякото наказание или на възмездието. Мерките "срещи с пробационен служител" и "включване в курсове за професионална квалификация/програми за обществено въздействие" нямат за цел нито да наказват нарушителя, нито да компенсират обществото. Можем да кажем, че това е есенцията на експертната работа в една пробационна служба. Пробационните служители разговарят с осъдените за проблемите им, за желанията им, за хубавите и лошите неща, които им се случват. Фокусът на корекционната работа е върху ползата и интереса на клиента - това е идеята не да се наказва, а да се подкрепя. Смисълът от корекционните мерки е да се помогне на клиента да осмисля по-разбираемо живота си, да се справя по-добре с проблемите си, да преодолее слабите си места, да увеличи силните си страни и в крайна сметка - на изхода на пробацията да е по-успешен, отколкото е бил на входа.
Ето такъв е смисълът от шестте пробационните мерки.
Няма коментари:
Публикуване на коментар